Като влюбен сън с въздишка нощем,
като шантава магия изврачувана.
Като чаша шоколад домашен,
летен дъжд
в море разхвърлено...
Прерисувам всяка безнадежност,
щом в очите ти надникне огънят.
Разцъфтяват лилии от нежност,
плувнали в сърцата ни разголени.
Като ято тръпки в нас преминало,
бурен снощен, оплевен без корена.
После сутрешно кафе под изгрева
до изчакано пробуждане на обеда.
Все така прелитат птиците
от година на година в спомени...
И дървото ни се разклонява,
а в стъблото двама влюбени.
© Искра Радева Николова Всички права запазени