Влюбена
Така съм се вкопчила в тебе, живот!
Изглежда, съм вече до смърт пристрастена.
Забравих дори твоя тежък хомот.
И колко мечти, и надежди отне ми...
А исках съвсем малко... Толкова малко!
Една тиха стая и повече нищо.
От мама пианото. Лист и писалка.
И мъжка любов – да запалва огнището...
Но ти бе решил любовта да ми вземеш.
(А може би просто не си ми я давал.)
Живях и без нея... Научих се с времето.
Нали все пак две дъщери ми остави...
Привикнах да пия от малките радости.
Да къпя душата си в детския поглед.
Да ходя по стръмни пътеки... Но праведни.
И вместо при мъж, да се сгушвам при Бога...
С лъчи да ме гали небесният свод.
С ефирен, мек полъх - просторът далечен...
Така съм се влюбила в тебе, живот!
Какво, че си миг... само миг преди вечност!
17.9.2017.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
