anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
Sep 17, 2017, 3:18 PM  

Влюбена

2.4K 11 43

Така съм се вкопчила в тебе, живот! 

Изглежда, съм вече до смърт пристрастена.
Забравих дори твоя тежък хомот. 
И колко мечти, и надежди отне ми... 

 

А исках съвсем малко... Толкова малко! 
Една тиха стая и повече нищо.
От мама пианото. Лист и писалка.
И мъжка любов – да запалва огнището... 

 

Но ти бе решил любовта да ми вземеш. 
(А може би просто не си ми я давал.) 
Живях и без нея... Научих се с времето.
Нали все пак две дъщери ми остави...

 

Привикнах да пия от малките радости.
Да къпя душата си в детския поглед.
Да ходя по стръмни пътеки... Но праведни.
И вместо при мъж, да се сгушвам при Бога... 

 

С лъчи да ме гали небесният свод.

С ефирен, мек полъх - просторът далечен...
Така съм се влюбила в тебе, живот! 
Какво, че си миг... само миг преди вечност!

 


17.9.2017.
София. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Димитрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0