26.02.2013 г., 18:37 ч.

Влюбена Луна 

  Поезия » Любовна
938 0 5

Любими... любими... проряза нощта,

капчукът с усмивка отрони сълза,

подскочи южнякът от нежния стон -

любов ли? Потрепна... разроши бретон.


Целувки въздушни изпрати Луната,

във звездни покои разголи душата,

намигна възлюбено с топли очи...

в кого ли е грейнала с тези лъчи?


Кой е щастливецът... зачуди се мракът,

кокори се вятърът, въздиша... не чака,

ревниво зашари... лъчите обгърна,

облак навъси се... с гръм му отвърна.


Луната се стресна... прииждаше здрача,

със ласки последни заля минувача.

Любими... любими... в небето ехтеше,

тя в него... самотника, влюбена беше!





© Красимир Трифонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??