Влюбена Луна
Любими... любими... проряза нощта,
капчукът с усмивка отрони сълза,
подскочи южнякът от нежния стон -
любов ли? Потрепна... разроши бретон.
Целувки въздушни изпрати Луната,
във звездни покои разголи душата,
намигна възлюбено с топли очи...
в кого ли е грейнала с тези лъчи?
Кой е щастливецът... зачуди се мракът,
кокори се вятърът, въздиша... не чака,
ревниво зашари... лъчите обгърна,
облак навъси се... с гръм му отвърна.
Луната се стресна... прииждаше здрача,
със ласки последни заля минувача.
Любими... любими... в небето ехтеше,
тя в него... самотника, влюбена беше!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
