Влюбената жена
Върви напред. Не стъпва по земята.
Обръщат се след нея ветровете,
дори повяхнала, изправя се тревата,
че китна пролет в погледа ù свети.
Смехът ù буди спящите върхари
и после литва с пойни чучулиги.
Докосне ли те, всяко място пари,
духът унил ли е, ще го повдигне.
Тя няма нужда от възглаве нощем,
строи, безсънна, звездни магистрали,
но свръхестествено и денонощно
кипи от свежи сили... и раздава.
Привързва тя косите си с дъгата,
но кляка, мравчицата да погали;
с тайфунен плащ намята си снагата
и някак гледа на света детайлно.
Тя може всичко. Болка да отнеме,
защото щастието също е заразно;
да хване в плен отлитащото време,
та миговете да не са напразни.
От юлско слънце носи пламък
и често бури в пазвата завихря,
но питайте я, ще ви каже само -
докрай е цялата земя обикнала,
ала живее заради Един Човек!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
