“…аз зная, януари е коварен и сигурно отглежда пеперуди.“ Бахри
Този тих януари на болник ми прилича,
ходи с дрехите стари и тежи му теглича.
Ветровете свободни из полята се гонят,
но проплакват самотно между голите клони.
Този тих януари нощем сълзи преглъща,
няма хъс да стовари сняг над хора и къщи.
Вижда, краят му идва, а и зимата крее,
шепне скришом молитви тя коси да развее.
Да е пак януари със замръзнали вежди,
онзи див януари, който хали отглежда,
който преспи прескача и е як за двамина,
ала падне ли здрача се запива с дружина.
Този тих януари ми се струва различен,
болест ли го попари или с бяло кокиче
пролетта го накичи и сърцето му светна.
На любов ми прилича, на любов безответна.
© Nina Sarieva Всички права запазени