Влюбено
Не вдигам крепостни стени
край себе си.
А с поглед на Сибелиус
обсебена,
с лъчи от звуци ще стигам
до тебе...
...И ще пътувам дълго, дълго,
по романтика.
Воална да е атмосферата
и корабът люлеещ, който
все да не пристига...
Цветя умея да нареждам
по традиция
и да разцъфват засмени,
по усмивки.
Сибелиус да хвърля и мисли,
по-вълшебни.
Ти, да пътуваш дълго, дълго
и по-смутено,
с очи в които не успяваш,
да се догледаш,
по влюбеност...
край себе си.
А с поглед на Сибелиус
обсебена,
с лъчи от звуци ще стигам
до тебе...
...И ще пътувам дълго, дълго,
по романтика.
Воална да е атмосферата
и корабът люлеещ, който
все да не пристига...
Цветя умея да нареждам
по традиция
и да разцъфват засмени,
по усмивки.
Сибелиус да хвърля и мисли,
по-вълшебни.
Ти, да пътуваш дълго, дълго
и по-смутено,
с очи в които не успяваш,
да се догледаш,
по влюбеност...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
