Влюбване...
Безсъние... Безумие... Желание...
Това си ти, моя любов.
Миг останал бездиханен,
най-дългата секунда в отлетял живот.
Потънах в теб... Потънах, мило.
И въздуха към тебе ме влече.
И някъде в очите ти умирам,
превърната в това, което виждаш в мен.
Предадена на всичко, което искаш...
Нарочно ли превърна ме в това?
Преливам мислите си в твоята усмивка.
Не си мой, но не тръгвай сега...
Това си ти, моя любов.
Миг останал бездиханен,
най-дългата секунда в отлетял живот.
Потънах в теб... Потънах, мило.
И въздуха към тебе ме влече.
И някъде в очите ти умирам,
превърната в това, което виждаш в мен.
Предадена на всичко, което искаш...
Нарочно ли превърна ме в това?
Преливам мислите си в твоята усмивка.
Не си мой, но не тръгвай сега...
20.09.2008г.
гр. Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
