ДИС (Деа)
284 6437
18.05.2020 г., 0:52 ч.  

Вместо кафе... 

  Поезия
705 4 20

А вятърът цяла нощ пял е навън –

празнувал е бялата зима.

Сега уморено се готви за сън

на топчица свит до комина.

 

И снощи е минала млада луна –

с целувки обсипала прага

на точно онази вълшебна врата

към Млечния път дето бяга.

 

Разрошено утро наднича едва

и с облак от пух се завива.

А аз съм се сгушила в тебе така

и мисля си: Как ми отиваш!

 

Не ставай! Постой! Още миг. Още два.

Не бързай денят да те вземе.

И в топла прегръдка на топли тела –

аз пак ще съм влюбена...

                                           В тебе.

© Деа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??