Вместо кафе...
А вятърът цяла нощ пял е навън –
празнувал е бялата зима.
Сега уморено се готви за сън
на топчица свит до комина.
И снощи е минала млада луна –
с целувки обсипала прага
на точно онази вълшебна врата
към Млечния път дето бяга.
Разрошено утро наднича едва
и с облак от пух се завива.
А аз съм се сгушила в тебе така
и мисля си: Как ми отиваш!
Не ставай! Постой! Още миг. Още два.
Не бързай денят да те вземе.
И в топла прегръдка на топли тела –
аз пак ще съм влюбена...
В тебе.
© Деа All rights reserved.
