В малка стая близо до вратата
Мъничко момиче, седнало на стол
Облегнат беше столът кротко до стената
А тя редеше сълзи тихо
и в ръката си държеше дървен кол
Защо ли плачеше детето?
Тревожни бяха русите къдрици...
Какво ли беше туй което
Бе сложило оръдие във нежните ръчици?
Ще плаче тя, но без да знае
Че плач спасение не може да й донесе
Животът тъй понякога нехае ...