Не коленича пред теб. Плача, но без да те моля.
Тръгваш си. Оставам сама със света,
с който не помня как да говоря,
но чувствам, че мога да го понеса на плещите си,
щом вече не ми тежи товарът на съмнението.
Истината боли най-много, когато е осъзната и неизказана.
Сега мога спокойно да те обичам,
тихо и несподелено,
докато свещта на твоя олтар бавно угасне
и в гърдите ми избухне нов пожар.
Ще изгоря.
... в прегръдките на някой друг.
© Ена Всички права запазени