Jun 4, 2009, 12:09 PM

Вместо "Сбогом"

  Poetry » Love
545 0 0

Не коленича пред теб. Плача, но без да те моля.
Тръгваш си. Оставам сама със света,
с който не помня как да говоря,

но чувствам, че мога да го понеса на плещите си,
щом вече не ми тежи товарът на съмнението.

Истината боли най-много, когато е осъзната и неизказана.

Сега мога спокойно да те обичам,
тихо и несподелено,
докато свещта на твоя олтар бавно угасне
и в гърдите ми избухне нов пожар.

Ще изгоря.
... в прегръдките на някой друг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...