3.07.2012 г., 20:41 ч.

Вместо сбогуване 

  Поезия » Философска
971 0 22

Понеже четох все през ред Езоп,

живея бързо, ала бaвно мра.

За мравчицата често е потоп

и капка росна в лятната гора.

 

И цял живот да тичам на зигзаг,

подобно дивеч пред ловджийски рог,

език изплезил, мил или недраг,

ще изповядам и самия Бог.

 

Не знам защо изобщо бях дошъл:

фенер ли бях строшен, чешма, паве...

Обувка вехта е трамваят жълт,

обесена на връзките си две.

 

Ще я надяна и куцук-куцук

към някой плаж без ни един турист,

а в джоба ми ще легне с топъл звук

и слънцето - един петак сребрист.

 

А другото е рози и цветя.

Въздъх. И речи. Краят е прочут.

И някой ден с петака ще платя

престоя ви из райския приют.

 

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??