28.09.2008 г., 0:22

Внезапно присъствие

1K 0 29


Внезапно присъствие

(посветено)

 

 

Толкова ми е нежно.

И топло.

Толкова ми е хубаво

с теб,

че искам

с думички най-прости

да облека

твоето

внезапно присъствие.

 


Толкова ми е светло.

Уютно ми е.

Така ми е ласкаво

и безвъпросно.

Че искам

за теб

да създам

най-поетичния си

шедьовър.

 


Приласкавам те –

нежно и чувствено.

Подарявам ти

мойта постеля,

моето утро, моите нощи.

Обричам на теб

вълшебието

на моето

внезапно присъствие.

 


27.09.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...