Внезапно присъствие
(посветено)
Толкова ми е нежно.
И топло.
Толкова ми е хубаво
с теб,
че искам
с думички най-прости
да облека
твоето
внезапно присъствие.
Толкова ми е светло.
Уютно ми е.
Така ми е ласкаво
и безвъпросно.
Че искам
за теб
да създам
най-поетичния си
шедьовър.
Приласкавам те –
нежно и чувствено.
Подарявам ти
мойта постеля,
моето утро, моите нощи.
Обричам на теб
вълшебието
на моето
внезапно присъствие.
27.09.2008
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
