1.04.2009 г., 11:37

Внезапно заваля

757 0 6

 

Внезапно заваля


 

Внезапно заваля. Заля природата.

Намокриха се хорските тревоги.

Тогава седнаха Тъгата и Умората

да споделят човешките несгоди.

 

Тъгата беше уморено  отегчена.

Умората пък тъжно  апатична.

От многото  болезнени проблеми

на хората, все повече  безлични.

 

Уж искаха да поговорят, а мълчаха

и гледаха небето притъмняло.

И сякаш  облаците ги разбраха.

Изгря в небето, слънце закъсняло.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...