Внезапно заваля
Внезапно заваля. Заля природата.
Намокриха се хорските тревоги.
Тогава седнаха Тъгата и Умората
да споделят човешките несгоди.
Тъгата беше уморено отегчена.
Умората пък тъжно апатична.
От многото болезнени проблеми
на хората, все повече безлични.
Уж искаха да поговорят, а мълчаха
и гледаха небето притъмняло.
И сякаш облаците ги разбраха.
Изгря в небето, слънце закъсняло.
© Димена All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!