Внезапно заваля
Внезапно заваля. Заля природата.
Намокриха се хорските тревоги.
Тогава седнаха Тъгата и Умората
да споделят човешките несгоди.
Тъгата беше уморено отегчена.
Умората пък тъжно апатична.
От многото болезнени проблеми
на хората, все повече безлични.
Уж искаха да поговорят, а мълчаха
и гледаха небето притъмняло.
И сякаш облаците ги разбраха.
Изгря в небето, слънце закъсняло.
© Димена All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!