Внимавайте със спомените
Внимавайте със спомените
Очаквах декември да е зъл
- сняг, студ и вихър бесен,
a той, тихичко нощес дошъл,
топъл като врабчова песен.
Очаквах те леден и зъл
- спомен от далечната зима,
приветен, добре ни дошъл,
слънце в декември да има.
Спомените трябва да разтребя,
старите ще хвърля на боклука,
някога... кой ще ми повярва,
че от студ и камъкът се пука?
Къдрокосата ми внучка
ме чака с новичка шейна...
защо на мен такава случка?!
- Дядо, да вървим, ти ми обеща,
искам, както в стария спомен,
навън да направим пъртина,
ти да скиташ от вятъра гонен,
а аз съм твоята малка дружина.
- Миличка, зима е, но няма сняг -
със климата се оправдавам,
търся думи - спасителен бряг,
факт е... на колене заставам.
- Беше различно... честен кръст -
моля пощада от две тъжни очи,
тя ми помаха с мъничък пръст
- Разбрах, но повече не ме лъжи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
