30.03.2015 г., 0:38

Внучето на баба

1.3K 0 5

На двора днес е пусто.

Без твоя весело гласче,

с тичането ти навън,

след топката голяма.

 

Бабо, бързо, моля те!

Виж кръвта тече ми,

моля те не пипай, 

но нещо помогни, боли ме!

 

С усмивката на мама,

с очичките на тати,

ти си най-прекрасно

внучето на баба, Ванко.

 

Знам сега ще се засмееш,

тази баба моя - пак...

Но на всички хора пожелавам

бабо, дядо те да чуят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички Ви, за милите думи ! Зарадвахте ме, че сте ме разбрали !
  • Затова живеем- за Ванко, Илия и за всички прекрасни деца! Харесах!
  • Ех, тези сладки внучета на баба!!!! Да ти е жив и здрав Ванко, много да те радва!Поздрави, Ели!
  • Искрено, топло и обичливо!
    Това е щастието, Лени, всичко друго е измама...
    Бъдете здрави!
  • Поздрав, Елена!
    Мило, нежно, с много обич и чудесно за деца стихотворение си написала, за което те поздравявам!
    А за Ванко - внучето на баба, даже любовта си давам.
    Да сте живи и здрави и Бог да ви пази!
    Спокойна вечер!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...