23.09.2011 г., 0:32

Внучката

1.1K 0 2

                Внучката

 

Дойде си внучката… едва познах

детенцето от преди две години.

Пораснала, забравила езика.

Забравила най-близките роднини…

 

Говори странно бързо, със акцент.

Прегръщам я и тръпки ме полазват.

Едва разбирам в първия момент,

че нещичко на български разказва.

 

За седмица ще си припомни пак

роднините и родната ни къща.

Но щом си иде, ще се чуди как

към баба си с любов да се обръща…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...