3.12.2021 г., 9:47

Во Л`уна

716 0 0

Погледна ме тя в един изоставен миг,
Отвъд моето сърце и днешний ден не бе вик!
О, Луна , загатнала в алюзия последни песни,

На раздяла безмълвни думи честни!

 

О, Луна,
Не бе ли любовта наша една струна...
Но само една,
Не ми трябваше повече от една!
Не ща ази симфония во тъга,

Исках да е само една кратка игра!

 

Имаше я твоята тайна,
Пазеше не със музика и бе след нотата крайна!
Остави ме да свиря сам самин на скъсаната струна,
О, явно твоята тайна се криеше в плачевните усмивки!

 

Когато минавах покрай небето,
Във сънища и илюзорното полето -
Без птици да го подиграват,
Със звуци, що не са твои и душата не заиграват!
О, минавах и за секунди, уви, подминавах!

 

Виждах те тамо,
Времето четеше дръзко слово старо!
И до ден днешен провиква се тук-там,
Но само където хоризонта знам!

 

Всите спомени и струната,
Живеят те със изгряващата дума!
Изгрява все ощ,
Изгрява все ощ...
И никога не залязва,
Поне не ощ...

 

Твоята безмълвна дума, както споменах,
Нея със стихове кърмях...
'Ил музиката веч сама се свири,

Уви...

 

Луна, без "о" този път,
Ще прегърна утром кът!
И ще погреба почестно таз струна,
Що бе всъщност една дума -
Тя бе една, сладка на вкус, чума -
Напред,
Дали ведно или поотделно,
Пак има сила навред...
О, как свири тази струна и у време летно!
И у двата случая не страдам аз,
За мен винаги е напред, със емоционален талаз!

 

Во Луна

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боян Ламбев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...