Воал
Под воал от самота
криеш свойта красота.
Бледо тъжни са очите
и безмълвни са косите.
Всяка ласка е приекрита
и в мистерия е увита.
Бързо движи се кръвта,
в теб тече май любовта.
Погледни в сърцето свое
и ще видиш, че е мое.
Знаеш ти, че ме обичаш,
спри сега, спри да отричаш.
Тук ела и прегърни ме
и прошепвай мойте име.
Аз до теб ще бъда, знай,
ти си моят земен рай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Дуров Всички права запазени