27.04.2011 г., 10:28

Воал

659 0 0

Под воал от самота
криеш свойта красота.
Бледо тъжни са очите
и безмълвни са косите.

Всяка ласка е приекрита
и в мистерия е увита.
Бързо движи се кръвта,
в теб тече май любовта.

Погледни в сърцето свое
и ще видиш, че е мое.
Знаеш ти, че ме обичаш,
спри сега, спри да отричаш.

Тук ела и прегърни ме
и прошепвай мойте име.
Аз до теб ще бъда, знай,
ти си моят земен рай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дуров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...