Под воал от самота
криеш свойта красота.
Бледо тъжни са очите
и безмълвни са косите.
Всяка ласка е приекрита
и в мистерия е увита.
Бързо движи се кръвта,
в теб тече май любовта.
Погледни в сърцето свое
и ще видиш, че е мое.
Знаеш ти, че ме обичаш,
спри сега, спри да отричаш.
Тук ела и прегърни ме
и прошепвай мойте име.
Аз до теб ще бъда, знай,
ти си моят земен рай.
© Димитър Дуров All rights reserved.