Apr 27, 2011, 10:28 AM

Воал

  Poetry » Love
658 0 0

Под воал от самота
криеш свойта красота.
Бледо тъжни са очите
и безмълвни са косите.

Всяка ласка е приекрита
и в мистерия е увита.
Бързо движи се кръвта,
в теб тече май любовта.

Погледни в сърцето свое
и ще видиш, че е мое.
Знаеш ти, че ме обичаш,
спри сега, спри да отричаш.

Тук ела и прегърни ме
и прошепвай мойте име.
Аз до теб ще бъда, знай,
ти си моят земен рай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Дуров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...