Воал
Воал си ти на моята съдба метежна,
покриваш дните ми самотни, черни.
Закриляш ме със белота безбрежна,
забравям раните от свойте - верни.
Воал сатенен, а прозрачно-бял,
завиваш ми лицето във гримаса.
Скриваш лесно горестна печал,
покривка след раздаване на маса.
Воал невидим и мечтан си ти,
раздиплен цял по моите коси.
Роден така, във моите мечти,
над мен се стелеш, а така боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
