Воал си ти на моята съдба метежна,
покриваш дните ми самотни, черни.
Закриляш ме със белота безбрежна,
забравям раните от свойте - верни.
Воал сатенен, а прозрачно-бял,
завиваш ми лицето във гримаса.
Скриваш лесно горестна печал,
покривка след раздаване на маса.
Воал невидим и мечтан си ти,
раздиплен цял по моите коси.
Роден така, във моите мечти,
над мен се стелеш, а така боли!
© Хари Спасов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
