Водици
Тази нощ слез, небе, в посиняло ядро на снежинка.
Събери своя Бог в тази клетъчна крехка стена.
Аритмично вали, но сърцето без огън не свиквай -
в нажежената кръв се разпукват зърната на нар.
Тази нощ ще мълча всяка своя сълза, всеки ропот
като пролетен плод, като диря на боса звезда.
И такъв, мълчалив, ще ми бъде навярно животът,
но ще свети от жар моето "не" и пребъдващо "да".
Тази вечер мълчат и реките, и водните чаши,
и водата в кръвта - тя е толкова сложен процент.
Всяка дума тежи като някаква важна задача,
а дъхът ни без глас с всяка капка вода е поет.
И когато снегът своя плет от снежинки затвори
и попръска с небе залинелия летен чимшир,
замълчалата кръв ще извика свободно в простора,
замълчалият Бог ще отвърне с гласа на пастир.
Замълчаните дни ще се сбъднат в деца и метлици.
В замълчана вода ще зачена и там ще родя.
Родом идвам от край на чешми в махалата Водици.
Ще се сбъдна и аз като дълго мълчана вода.
© Петя Цонева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Откривам те с радост! Всеки твой стих ме преизпълва със стойностна Поезия!
Душата ми ти благодари за страхотното угощение, Петя! -
Teis! Благодаря за пожеланието - и за обичта към поезията.
-
Ирен! Радвам се, че си тук. Просто сега ви преоткривам малко по малко...
-
Пожелавам ти сбъдване, Петя, поетично сбъдване, за да мога да чета стиховете ти, ако ги публикуваш тук. Благодаря за удоволствието да те чета.
-
Цяла Вселена, побрана в шепа слова. Просто Петра!
-
Петя...
-
Благодаря, ти си много мой човек!!! И аз го усещам като теб. Харесва ми прочитът ти, но още не съм се дистанцирала достатъчно от написаното, за да го променя... Имам известен конфликт с емотиконите в телефона си, затова пиша просто Сърце.
-
Много твой и мой стих! Отново наситена палитра от образи! Бравос!
(моят прочит беше "но ще свети от жар кратко "не"...)
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
!!!
!!!