Водици
Тази нощ слез, небе, в посиняло ядро на снежинка.
Събери своя Бог в тази клетъчна крехка стена.
Аритмично вали, но сърцето без огън не свиквай -
в нажежената кръв се разпукват зърната на нар.
Тази нощ ще мълча всяка своя сълза, всеки ропот
като пролетен плод, като диря на боса звезда.
И такъв, мълчалив, ще ми бъде навярно животът,
но ще свети от жар моето "не" и пребъдващо "да".
Тази вечер мълчат и реките, и водните чаши,
и водата в кръвта - тя е толкова сложен процент.
Всяка дума тежи като някаква важна задача,
а дъхът ни без глас с всяка капка вода е поет.
И когато снегът своя плет от снежинки затвори
и попръска с небе залинелия летен чимшир,
замълчалата кръв ще извика свободно в простора,
замълчалият Бог ще отвърне с гласа на пастир.
Замълчаните дни ще се сбъднат в деца и метлици.
В замълчана вода ще зачена и там ще родя.
Родом идвам от край на чешми в махалата Водици.
Ще се сбъдна и аз като дълго мълчана вода.
© Петя Цонева All rights reserved.
