18.01.2020 г., 15:50 ч.

Водна криза 

  Поезия » Гражданска
721 4 13

В царство някакво настанал мор

и народът виждал много зор,

че била класическа бедата –

страшен змей заприщил му водата.

 

И се сеща всеки тук от вас,

пускал им вода на ден – за час.

Ала искал първо за закуска,

по една девойка да си схруска.

 

А електоратът, много прост,

стреснат от неканения гост,

качвал само постове печални

в тамошните мрежи социални.

 

Някои си вземали билет,

хващали я влак, я самолет.

Бягали от своята Родина,

търсели те сигурност в чужбина.

 

Но явил се приказен юнак,

блъскан с анаболи, тъп и як.

Грабнал меч, пришпорил здраво коня:

,,Змея грозен скоро ще прогоня!"

 

Както е модерно вече днес,

стигнал бързо, имал GPS.

Гледа там – момичето пищяло,

вързано за кол, но още цяло.

 

Било сутрин рано. За късмет

змеят правел първи тоалет.

Своите си знаел интереси –

четка, паста... нямал кариеси.

 

Почнал се свирепият двубой.

Кой ще победи? Познайте кой!?

Три дни враговете там се били

и останали съвсем без сили.

 

Със опърлени брада, мустак,

се препъвал нашият юнак.

Мечът си, от битката нащърбен,

влачел той немощен и прегърбен.

 

Плачел змеят цял потънал в скръб.

Счупил си бил кучешкия зъб.

Нямал огнен дъх, било му криво.

Свършило му всичкото гориво.

 

Рекъл на юнака: ,,Стоп! Реми!

Тук сме с тебе двамата сами.

Кифлата не я броя, не важи.

Няма да ни чуе и да каже.

 

Мацето пращи от силикон.

По-добре да хапна твоя кон.

Пращат вече разни стари чанти.

Язва ще получа от импланти.

 

Виждам, че и ти си като мен,

от двубоя капнал, изтощен.

Напъни си мозъчната гънка.

Хайде, с теб да сключим сделка тънка!

 

И ръце да стиснем най-подир.

Нека си направим язовир.

Хем ще контролираме водата...

Ток ще правим за електората.

 

Колко му е? Просто частна ВЕЦ.

Вярно, ще те имат за подлец,

но ще свикнеш и да не ти пука.

Важно е пари да падат тука.

 

И какво, че царят ще е гол,

щом имаме стабилен монопол,

а в офшорки – доста кръгла сума.

Имаш я тук честната ми дума!"

 

Момъкът почесал се смутен.

,,Днес е май щастливият ми ден!"

Кой да мисли за електората – 

вечно губещия във играта!?

 

 

© Vasil Ivanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много Змейове по нашите земи, много нещо! Как да не ги опишеш!? 😄😄😄
  • Как подходящо си осъвременил приказката за змея и точно в актуалното време, Васко!Неподражаем талант имаш!Адмирации!
  • Социална поезия без силикон. Поздравления за таланта ти, Васко!
  • Може да прочете и моето стихотворение по темата, току що го одобриха.
  • И пак - браво, браво, браво - ако полуклетъчните амеби са наясно, ще се уплашат от безкрайно презрителния и осмиващ ги талантлив шарж! Браво!
  • Няма водна криза,
    просто Перник се облиза...
    А кой ни помни нас врачани,
    две капчици от дъжд желали?!
    Не къпана врачанка,
    кой ли жали?
    Така от нищо се започва
    и нещото е нищо!
    Разнищва времето
    кълчища...
    Вода, ще има
    и пак, ще няма...
    Ще има хора,
    докато ги има...
    Поздравления, Василе!
  • Чудесно поетично попадение!
    Електоралното стихотворение
    е злободневно и на точно място.
    Подкрепям казаното - много ясно!
  • Браво на поета!Това ме вдъхнови да напиша стихотворение по същата тема.Надявам се админите да го пуснат.
  • Невероятно попадение !
    Смях се от сърце !
    Искам да има десет звездички да ги кликна .
  • как ли този същият електорат
    би залял ни с емоционалния си глад,
    ако мрежите му спрат!
  • Действителност, но прчупена првз твоята гледна точка. Нали знаеш, че точките са милиарди?
  • Както винаги - всеки си е на мястото, адмирации!
  • Така умело превръщаш действителността ни в поетичен шарж, че мога само да се възхищавам на таланта ти и на смелата ти гражданска позиция!
    Аплодирам те, Васко!
Предложения
: ??:??