Водна криза
В царство някакво настанал мор
и народът виждал много зор,
че била класическа бедата –
страшен змей заприщил му водата.
И се сеща всеки тук от вас,
пускал им вода на ден – за час.
Ала искал първо за закуска,
по една девойка да си схруска.
А електоратът, много прост,
стреснат от неканения гост,
качвал само постове печални
в тамошните мрежи социални.
Някои си вземали билет,
хващали я влак, я самолет.
Бягали от своята Родина,
търсели те сигурност в чужбина.
Но явил се приказен юнак,
блъскан с анаболи, тъп и як.
Грабнал меч, пришпорил здраво коня:
,,Змея грозен скоро ще прогоня!"
Както е модерно вече днес,
стигнал бързо, имал GPS.
Гледа там – момичето пищяло,
вързано за кол, но още цяло.
Било сутрин рано. За късмет
змеят правел първи тоалет.
Своите си знаел интереси –
четка, паста... нямал кариеси.
Почнал се свирепият двубой.
Кой ще победи? Познайте кой!?
Три дни враговете там се били
и останали съвсем без сили.
Със опърлени брада, мустак,
се препъвал нашият юнак.
Мечът си, от битката нащърбен,
влачел той немощен и прегърбен.
Плачел змеят цял потънал в скръб.
Счупил си бил кучешкия зъб.
Нямал огнен дъх, било му криво.
Свършило му всичкото гориво.
Рекъл на юнака: ,,Стоп! Реми!
Тук сме с тебе двамата сами.
Кифлата не я броя, не важи.
Няма да ни чуе и да каже.
Мацето пращи от силикон.
По-добре да хапна твоя кон.
Пращат вече разни стари чанти.
Язва ще получа от импланти.
Виждам, че и ти си като мен,
от двубоя капнал, изтощен.
Напъни си мозъчната гънка.
Хайде, с теб да сключим сделка тънка!
И ръце да стиснем най-подир.
Нека си направим язовир.
Хем ще контролираме водата...
Ток ще правим за електората.
Колко му е? Просто частна ВЕЦ.
Вярно, ще те имат за подлец,
но ще свикнеш и да не ти пука.
Важно е пари да падат тука.
И какво, че царят ще е гол,
щом имаме стабилен монопол,
а в офшорки – доста кръгла сума.
Имаш я тук честната ми дума!"
Момъкът почесал се смутен.
,,Днес е май щастливият ми ден!"
Кой да мисли за електората –
вечно губещия във играта!?
© Vasil Ivanov All rights reserved.
