Водопад и Дъга
Водопад и Дъга
Пролетният водопад
погледна скришом към дъгата.
Тя във погледа му спря,
искряща пръсна се в росата.
Пролетният водопад
дали си ти? Вдигни очи,
дъгата виж дали съм аз?
В росата поглед потопи.
Във шепи капчици роса
вземи и устни потопи,
виж водопадът как се сля
с дъгата, и ме целуни.
С целувка сляха се дъгата
и водопадът. После в нас
искриците му заиграха,
сред тях сме двама: ти и аз.
:-)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Миланова Всички права запазени
