Водопад и Дъга
Пролетният водопад
погледна скришом към дъгата.
Тя във погледа му спря,
искряща пръсна се в росата.
Пролетният водопад
дали си ти? Вдигни очи,
дъгата виж дали съм аз?
В росата поглед потопи.
Във шепи капчици роса
вземи и устни потопи,
виж водопадът как се сля
с дъгата, и ме целуни.
С целувка сляха се дъгата
и водопадът. После в нас
искриците му заиграха,
сред тях сме двама: ти и аз.
:-)
© Емилия Миланова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
