14.10.2011 г., 12:30

Водопад от чувства

988 0 2

Ти гледал ли си нявга танца на звездите,

танцуващи в нощен мрак,

как бавно сливат се лъчите

на звездното сияние, излъчвано от тях?

 

С безкраен сребърен поток изпълва се небето,

в страстен танц прелитат звездните тела,

романтика и обич долитат от небето,

обгръщат с вълшебство вечерта.

 

Ела при мен и нека с теб да споделим

с красивите звезди и тази нощ,

в любовен танц да слеем си душите,

по лунната пътека да тръгнем в нощта.

 

С безбройни нишки сладострастие изпълва се нощта,

с романтика и нежност ни залива,

в мрака пак се срещат нашите сърца

и в обща страст с любов се сливат.

 

Да те прегърна в този миг желая аз,

с искрена любов да прилаская твоята душа,

искри от нежност да разпръсна по сърцето твое,

със сладостта на устните си да покрия твоето лице.

 

Безкраен водопад от чувства нека ни заливат,

в едно да бият нашите сърца,

ръка в ръка посрещайки зората,

изпълнен с магия пак ще е света.

 

И само звездното небе и изгревът прекрасен

свидетели безмълвни са на любовта,

на две сърца, избрали пътищата общи

да извървят, до края слети в едно…

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара
  • Ако се обработи може да стане много хубав стих.
    Има чувство,но му трябва още.
    Поздрав!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...