12.12.2010 г., 14:49

Водовъртеж

803 0 22

 

Защо ме гледаш

въпросително и нямо?

Нима не знаеш!

Летен дъжд не съм,

да заръмя внезапно

сух да си останеш.

Порой съм.

Наводнявам.

Не е сън.

 

Водовъртеж съдбовен

ще настане.

Ако не те е страх,

ела се потопи!

Спасителна жилетка ли?

Хвърли я!

Ще доплуваме -

щом заедно сме

аз и ти.

 

 

22.11.2010

Julie

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...