12.12.2010 г., 14:49

Водовъртеж

800 0 22

 

Защо ме гледаш

въпросително и нямо?

Нима не знаеш!

Летен дъжд не съм,

да заръмя внезапно

сух да си останеш.

Порой съм.

Наводнявам.

Не е сън.

 

Водовъртеж съдбовен

ще настане.

Ако не те е страх,

ела се потопи!

Спасителна жилетка ли?

Хвърли я!

Ще доплуваме -

щом заедно сме

аз и ти.

 

 

22.11.2010

Julie

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...