Войни За Малко Мир


Ако нямаше войни, нямаше да има мир,
ако нямаше мъртви, нямаше да има живи.
Защо се води там поредната война?
Загивайки, герои стават български чеда.
Войници като пешки се избутват от земята.
Освобождават място за кралицата позната.
Не искам и да вярвам, че за един квадратен метър
момче на 24 години става жертва.
Поредна жертва, жертва без история,
дали ще се превърне в човешка митология?
Отнесен от играта, игра на смърт и чест,
понася тежка участ върху своята крехка плещ.
Подарък за родители - ковчег с войнишко тяло.
Детето на България завинаги заспало.
Разтуха в малко долари, високи крупни суми,
откупват финикийски знаци печални думи.
Захвърлена история, затрита млада стръв,
разпръснала в страната ни дъжд от своята кръв.
Мечтаеше герой да бъде, да, да бъде пръв,
за ГЕРБА смело се сражаваше, той беше ЛЪВ!
Войник от камък леден, тупти сърце човешко - 
участ от куршуми, залят от бреме тежко.

Щедра сума майка му получи за отплата,
единствен син ключа си взе за вечната палата.
За малко чест и гордост геройски той загина,
не мина и година откакто той замина.
Изпълненият дълг дали си заслужава?
В земята той потъна, а войната продължава.
Един след друг заспиват заблудените герои
давят се в безмилостни и кървави порои.
Не знаят ден и час, живеят между пламъци,
от трупове издигат се горещи адски замъци.
Безмилостна утопия, запечатана тревога,
всеки ден се молиш отчаяно на Бога.
Респект е нужен тук, за тях да отбележим,
страшен е живота от бомбени ехтежи.
Пощадата я няма, ослушай се за вик!
"Ура!" да извика ЖИВ, БЪЛГАРСКИ ВОЙНИК.