Воинът
Не отстъпвай пред тази несполука, нито крачка назад,
знам, че е тежко, виждам сълзите бликащи в мъка и яд,
Мечтите пред тебе потъват, денят ти обречен заспива,
но когато е тежко неостъпвай, намери последната сила!
Като пред огледало вземи в ръка това парче хартия,
вгледай се и открий душата си, това е твоята магия,
Същината е скрита в твоето сърце, за нея си достоен,
следвай я в мрака, не затваряй очи, бъди спокоен!
Тежко е когато няма кой да чуе зова ти мълчалив,
самотата те покорява, някак странно още си жив,
опита да литнеш, но падна в пропаст бездънна,
вчера твореше копнежи, днес кошмар ти се сбъдна!
Край неочакван...Не, приятелю, това е само начало!
Сълзите изтрий, зъби стисни, здраво стъпи и давай направо!
Ти сега си войник с едничко верно оръжие – твоята воля,
шепнещ “покажи ми пътя на вярата за да се преборя!“
Удари тежки от живота суров, твърде млад, но ти ги пое,
загуби баща си, изведнъж ти порасна, а бе още дете,
всеки следва съдбата си, но ти за нея реши да се бориш,
избра сам са вървиш пред позора в мъка да се затвориш!
И ето, че всеки войн гордо пристъпил в боя жесток,
вместо награда, страание тежко получава – житейски урок!
Посветено на Тошко
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Произведението е участник в конкурса:
