Воланд пали свещ

Поезия » Бели стихове

635 0 2

Откъсвам криле от ангел

нагоре

надолу

винаги падам

още с раждането избрах да бъда с костюм

опашката и рогата вече не са моя размер

останаха само очи

черни

червени

когато повярвам в изплашено плюшено мече

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

marto9127 (Мартин Лазаров)

Няма какво да добавя !

2015-09-11T15:07:50+03:00
LenaNik (ЕЛена Ник)

"... та кой си?
- Част от силата, която
желае зло, а все добро твори!"
Гьоте, "Фауст"

2015-09-04T23:53:13+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0