17.04.2022 г., 10:54

Восъчни сълзи

672 0 0

 

Не я огрявай със своя лик разтапящ, 
царството на моя неспокоен сън,
не я тормози с поглед изгарящ,
притихналата яснота навън.

 

Остани при мен, за да поговорим
трудно е постоянно да мълча,
как сърцата пред света да отворим
и стегнатия пашкул да разсеча.

 

Тя ми липсва, а не мога да видя
в просъница нейното лице
ах, колко години дълбоко крих я
в пещерата на своето сърце.

 

О, ти проплака нима те разчувствах
за да изливаш восъчни сълзи,
върху спомена към който пристъпвах,
през дните на сломяващи борби.

 

Нека двама се разлеем пред зората
в тих разпръснат дъжд от синева,
ударил се като врабец в стъклата,
падайки с прекършена глава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...