Apr 17, 2022, 10:54 AM

Восъчни сълзи

  Poetry » Love
669 0 0

 

Не я огрявай със своя лик разтапящ, 
царството на моя неспокоен сън,
не я тормози с поглед изгарящ,
притихналата яснота навън.

 

Остани при мен, за да поговорим
трудно е постоянно да мълча,
как сърцата пред света да отворим
и стегнатия пашкул да разсеча.

 

Тя ми липсва, а не мога да видя
в просъница нейното лице
ах, колко години дълбоко крих я
в пещерата на своето сърце.

 

О, ти проплака нима те разчувствах
за да изливаш восъчни сълзи,
върху спомена към който пристъпвах,
през дните на сломяващи борби.

 

Нека двама се разлеем пред зората
в тих разпръснат дъжд от синева,
ударил се като врабец в стъклата,
падайки с прекършена глава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...