20.02.2009 г., 21:44

Восък

978 0 2
Бяла и горяла.

Аз съм восък в твоите ръце.
Вземи ме!
Направи ме!
Запали ме!
Хванеш ли ме - губиш ме!

Топла и студена.

Аз съм восък в твоите ръце.
Искря!
Горя!
Кипя!
Докоснеш ли ме - ще спра!

Близка и далечна.

Аз съм восък в твоите ръце.
Гореща съм!
Изгаряща съм!
Недостижима съм!
Приближиш ли - изстинала съм!

Ясна и неразбрана.

Аз съм восък в твоите ръце.
Бягай от мен
и аз ще горя!
Обичай ме
и ще се разтопя!

Аз съм восък в твоите ръце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво, гъвкаво, изпълнено с противопоставяне почти като теб Поздравления великолепно е!
  • Много ми хареса!
    Постоянното противопоставяне... аплодисменти, старшно е!
    Ники!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....