Вовеки
629
0
0
Представи си някой ден,
когато ти си далеч от мен,
ще търсиш очите ми мои,
спомняйки си спомените ни безброй.
Виж се, кажи ми името пак -
нарани ме, остави ме, глупак!
А как ме наричаше само - твоя,
а сега си с друга, любов моя...
Говореше ли ѝ за теб и мен?
Обясни ли ѝ какъв си кретен?
Обичах те, а ме заряза да кървя
и с рани вечерта сама да вървя ...
Теб кълна, теб обиждам,
и изхода отдавна аз не виждам,
любима моя грешка си ми ти,
убиваш ме, бавно, но защо кажи?
Върни се, ела сам, без нея,
в полунощ ще чакам аз на кея,
там ще съм, въпреки всеки,
помни - обичам те вовеки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Всички права запазени
