Врабчета вместо стрели
-
Беше в края на август. Пристъпваха
ветровете на босо в листата.
Есента бе наясно, че — в тръпката
между нас — е persona non grata.
Помня — с пръсти си пишехме нещо,
дето всеки от нас препрочете.
С деколте учестено, усещах
как под твоето пърхат врабчета.
С цветове пренаситихме зноя.
Стана дръзка свенливата вечер.
Даже без — ”аз съм твой”, ”аз съм твоя”,
с теб за друго не мислехме вече...
Още ден! — и ще видиш в очите ми
всеки спомен как живо прелита,
след Амурова диря как тича
и мечтае без дъх за стрелите му!
-
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
