28.05.2013 г., 7:52

Враждебно

556 0 0

                                             ВРАЖДЕБНО

                                                                На М.С.

                                    

                              Той гледа, може би странно,

                              със зловещите очи впити във теб.

                              Дори ти се струва това неморално,

                              да оголва души, като терапевт.

 

                              И гледа те той през тънки очила,

                              а в устата му дими цигара.

                              Дими, опушва сетива

                              и инфаркт дори ще ти докара.

 

                              И разкъсва цял голия свят –

                              покой, желания, мечти.

                              А душата ти огромна – Голиат,

                              роптае срещу него и крещи.   

 

                              Дали ще те спре тази враждебност?

                              Ще намериш ли сили? Все още не знам,

                              ала бягството днес е потребност

                              и спасява света ти, и той си е там!

 

 

                                        

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...