Врата на спомени
"Празен си от толкова невлюбване,
а не се научи да обичаш..."
/ Павлина Йосева /
Врата на спомени. От страх потръпвах
зад нея да не ме издебнеш ти,
защото тайничко желаех да забравя
отминалите с теб щастливи дни.
Ти беше там и аз видях те -
в ръката скришом носеше цветя.
Те изкупление за грешките ти бяха,
но... преобърнат бе след теб света!
Замина си внезапно! Бях готова
със нежност свойта обич да ти дам.
Измислица оказа се, и ето -
превърна се за мен в спомен ням.
Сълзи ли тайно капят от очите ми
или на булеварда просто заваля?
Под стряхата аз подслоних душата си...
Защо отново в нея притъмня?
Отивай си! - поисках да извикам,
но само стон отрони се от мен.
Сгрешила бях. За мен си само спомен.
Свещта от днес гори в изстинал дом.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
