Врати към щастието
Врати към щастието
Вглъбени във своите дребни неволи,
забързани, сложили конски капаци,
оплетени в сложни интриги и роли,
пропускаме често решаващи знаци.
Знаци, които неволно обръщат
дните, забулени в облаци сиви,
в светли и мигом усмивката връщат –
малките, ярки моменти красиви:
Тихото пролетно утро в Балкана,
детска прегръдка, дошла ненадейно,
среща с приятеля стар, без покана,
сбирка роднинска в гнездото семейно.
Глъч на играещи вънка хлапета,
скачащ поток из планинска гора,
залез, обагрил в червено морето,
гайди родопски, подели хора.
Песен, навяваща спомен прекрасен,
кратко „Здравей!” от човек лъчезарен,
„Да” − от любим, от началник – „Съгласен”,
„Браво!” – от таткото вече прошарен.
Глухи – за тези магични слова,
слепи – за всички моменти красиви,
бягаме сякаш далеч от това
някога, нейде да бъдем щастливи!
Защо е така? За какво сме такива?
Защо сме забравили как да ценим
вълшебните думи, природата дива?
Защо срещу себе се вечно вървим?
А толкова радост и щастие крие,
едничкият, кратък, човешки живот,
че нужно е само, ЕДИНСТВЕНО НИЕ,
врата да открием с табелата „ВХОД”.
* * *
С подобни врати е светът ни осеян,
да бъдат пропуснати – би било жалко!
А ти, мой четецо, в проблеми зареян,
не се притеснявай (!) – те нямат
ключалка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Цанков Всички права запазени
