Сама ли да си окача въжето или ще ми помогнеш ти?!? Да, зная, вратовръзка ми отива, на тънката ми шия я стегни! Недей косата, нея остави, за да прикрива голата ми същност, венеца трънен в нея закичи, бесилото - ще го играе кръста.
Знам, секси е дебелото въже, обгърнало красивата ми шия, коси небрежни, вятър, две ръце, с които искам твойта да извия.
Не предполагах че и ти, а че и другите, които възкликват: "Ау, и на мен ми се иска да извивам шии!", сте толкова лоши!
Стихотворението ти е чудесно, Лейла. И финалът може би е верен, истински, отразяващ истински чувства, и съвсем неочакван, затова и толкова възбужда.
Но защо, ако двамата се мразите, просто не се разделите и забравите? Защото явно поне единият още обича. И обича този, който страда. А ако обича, би искал не да извие, а да обвие шията на любимия. И финалът би трябвало да бъде:
"...вятър,
две ръце,
с които искам твойта да обвия!"
колега, няма лошо да се носи, не дай Боже само колумбийска, иначе другите не са опасни, освен ако някоя лирическа героиня не освирепее, ама ти правилно си се застраховал де, браво, много умно )
Колега, 'ич и не нося - папионки, шалчета, вратовръзки - 'ич! Не дай боже па колумбийски! И да ти кажа, не знам дали му е изпукала, ама бая си му я извила!
Както е казал поетът "Когато си отида от този свят, аз искам да изляза не през вратата, а през прозореца, за да се знае, че съм избягал". Чудесен стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
И умната с аксесоарите по шията!