May 13, 2008, 10:09 AM

Вратовръзката

  Poetry » Other
867 0 23
Сама ли да си окача въжето
или
ще ми помогнеш ти?!?
Да, зная,
вратовръзка
ми отива,
на тънката ми шия я стегни!
Недей косата,
нея остави,
за да прикрива голата ми същност,
венеца трънен
в нея закичи,
бесилото -
ще го играе кръста.

Знам,
секси е дебелото въже,
обгърнало красивата ми шия,
коси небрежни,
вятър,
две ръце,
с които искам твойта да извия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лулу All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...