Здрависваме минаващото време,

отхапали комата му с различен плам.

Подправките му люти дъвче наш,то  племе...

преглътнало неволите до грам.

Дали от вихрите и тръните забити

дали от мамещата му блесна...

страхът с пронизваща греховност

ни люшка и подмята с цунамито-вълна.

Не забелязали, че времето е мимолетно

и истината е в сърдечната чакра...

от гръмки лозунги слухът ни си почива,

защото вярата ни расне... в тишина.