Здрависваме минаващото време,
отхапали комата му с различен плам.
Подправките му люти дъвче наш,то племе...
преглътнало неволите до грам.
Дали от вихрите и тръните забити
дали от мамещата му блесна...
страхът с пронизваща греховност
ни люшка и подмята с цунамито-вълна.
Не забелязали, че времето е мимолетно
и истината е в сърдечната чакра...
от гръмки лозунги слухът ни си почива,
защото вярата ни расне... в тишина.