Време
Ти се движиш към мен като ледник.
Смилаш всичко пред себе си в себе си.
Аз стоя срещу теб и те гледам.
Омагьосан. Направо обсебен съм.
Миг след миг, с половин милиметър
се придвижваш зловещо насреща ми.
Ще ме смажеш, не се ли преместя,
но стоя, закопнял за човещина.
Може би точно в теб ще я срещна.
Тя отдавна избяга от хората.
Много малко сме днешните грешни, ...